6. ДУШАТА СЕ ПРЕРАЖДА И ЕВОЛЮИРА, А ДУХЪТ СЕ ВСЕЛЯВА.
Пътят на душата и духа в човешките култури
Духът не се преражда, а се вселява от една форма в друга. Душата се преражда, еволюира и пречиства, като минава през огъня на чистилището. (107, с. 26)
Докато живее в Мойсеевия закон, човек служи още на злото, в което се прилага убийството, лъжата, кражбата, прелюбодейството и т.н. Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането. Откаже ли се от този закон, той служи на Доброто и влиза вече в закона на вселяването. Този закон подразбира прилагане на следните заповеди: „Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромасите.“ Който спазва седемте заповеди, той живее в безсмъртието; той почива вече, защото е придобил спасението на своята душа. Това подразбира връзка на човешката душа с Бога като източник на всички блага в живота. (38, с. 66)
Когато някой човек убива своя ближен, ако възмездието не дойде веднага върху него, ще дойде върху неговите синове и дъщери. И след това трябва да минат ред поколения, докато престъплението се изглади. За да оправдаят делата си, хората изнасят ред философии. Каквато философия и да изнесат, те не изясняват въпросите. Те мислят, че като умрат, с тях всичко се свършва. Те мислят, че между този и онзи свят няма никаква връзка и никой няма да ги държи отговорни за делата им. Ако биха знаели, че сегашните им постъпки ще носят последствията си в бъдещия живот, хората биха живели добре. – „Има ли прераждане?“ – Това не е важно. Дали човек ще се преражда или вселява – законът е един и същ. (77, с. 93)
В Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи – чрез учението за кармата. Както и да го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. (4, с. 169)
Аз искам да ви наведа на мисълта да обръщате внимание на малките неща в живота си. Ние пренебрегваме малките неща – житото, ръжта, въздуха, Слънцето – абстрахираме се от тях, но това не е философия – това е криво разбиране на живота. Не трябва да мислите така, но като минавате покрай тия малки неща, спрете се и кажете: „Аз благодаря на всички малки неща – те съставляват основата на моя живот.“ Имаш ли уважение, благоговение и почит към житото, към царевицата и към всички плодове, ти ще можеш да почиташ и всичко около себе си. Такъв трябва да бъде новият морал. Не поставите ли този морал за основа на живота си, от вас нищо няма да стане. Ще бъдете такива, каквито сте и сега. Вие ще се раждате и ще умирате, а тия малки братчета ще ви разлагат, ще изсмукват соковете ви и ще ви учат на самопожертване. Вие ще минавате от един житен клас на друг и сами ще учите този закон, докато най-после се освободите от тази стара философия. Докато узрее вашата глава, вие ще минавате последователно от живота на растенията в тоя на животните, докато най-после минете в живота на човека. Тогава ще проверите теорията за преселението на душите и ще видите, че тази теория е вярна. Само така ще разберете, че животът на житното зърно е тъй свещен, както и вашият. Всеки човек, който не почита житното зърно, не може да почита душата. Житното зърно е излязло от Бога тъй, както ти си излязъл от Него. (110, с. 198)
Ако ви обясня живота с всекидневните му произшествия, аз мога да го разгледам от гледището на индусите, от гледището на окултистите, а може и от християнско гледище. Истината ще си остане една и съща. Например, срещне те някой човек и те убие. При този случай ние, съвременните християни, казваме: „Тъй е писал Господ!“ Аз казвам: Господ никога не е казал, не е писал да убия някого, но това аз го направих, а Господ само го е допуснал. А индуският закон обяснява това така: ти си го убил преди няколко прераждания и, следователно, днес в този си живот, същият, когото си убил, те убива. И тъй, вие може да приемете едното или другото обяснение. Ще кажете: „Това е еретическо учение – може ли човек да се преражда?“ – Може и не може. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Що се отнася до вярването или не, това са второстепенни работи. Душата е в сила да създаде всички свои форми – от нея зависи да дойде да живее на Земята, колкото пъти пожелае. Ако тя пожелае да дойде на Земята, Господ ще подпише. Онази душа, която иска да се прероди, преражда се. Следователно, в това отношение са прави и индусите, и християните. Като казвам „душа“, разбирам онази съзнателна Божествена душа, която може да дохожда тук колкото пъти пожелае. Обаче има друг закон в света, който обяснява нещата по друг начин, за да станат ясни и за да се образува един общ морал. Например, някой извърши едно престъпление – обрал е някого, и казва: „Кой ме видя в мрачината, че съм откраднал нещо!“ Да, но като открадне, оглежда се, страхува се. Защо? Съвестта ще го гризе, ще го преследва. А що е съвест? Тези 144 000 души, членове на Бялото Братство, казват: „Господине, ние видяхме престъплението, което извърши и според нашия закон, който никога не се изменя, ние те осъждаме и ще понесеш последствията от своите дела.“ Тогава този господин, за да облекчи съвестта си, уединява се някъде, прекарва 10-15 дни в пост и след това отива при някой свещеник – да му прочете нещо, да го успокои. Свещеникът трябва да постъпи според закона на новото човечество и да каже: „Братко, ти ще се изповядаш пред Бога! А тъй, да постиш 10-15 дни и с това да изкупиш своето престъпление – това не минава пред Бога.“ Аз ще ви кажа как трябва да се изповядвате пред Бога. Например, запалил си къщата на своя ближен – ще поправиш грешката си, като отидеш при пострадалия, ще му се извиниш, ще му купиш нова къща и нови мебели и ще му изплатиш дълговете. Ако не постъпиш така, никаква прошка няма. (116, с. 79)
Според учението на индусите, след сто години пак ще дойдете. (64, с. 64)
Старите философи са поддържали, че човек се преражда. Египтяните са поддържали философията на странстването на човешката душа, преминаването от една форма в друга. Индусите са преработили това учение в закон на прераждането. Християните също са преработили това учение. Христос говори за новораждането. Всички са прави, но казвам: човек, след като се роди, докато замине от този свят, той ще премине всичките форми. Няма да остане ни най-малката буболечица, в която ти да не влезеш да живееш. (59, с. 49)
Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: „Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен.“ Както и да изтълкуваме този факт – дали според учението на индуските философи за превъплътяването, или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането, или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането) и усъвършенстването на духа, или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас – да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. (159, 1 сер, с. 180)
Законът за наследствеността не е разбран от всички. Египтяните са вярвали в преселването на душите, индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността. Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности. (27, с. 102)
Не се спъвайте в кривите си възгледи, които са внесени във вас по закона на наследствеността или по закона на прераждането, или във времето на странстването на човешката душа. Сега за нас е важно да превъзмогнем лошите навици. (140, с. 117)
Казвам: не е лесно да се откаже човек от своите стари навици, които носи от миналото. Той носи тия стари навици от хиляди и милиони години на своя живот, така че в един ден не може да се откаже. За да се освободи от миналото си, човек трябва да се ражда и преражда много пъти на Земята, което индусите наричат „странстване на душата“. Някои философи криво разбират въпроса за слизането на човешкия дух на Земята. Един дух сам не може да слезе на Земята. Обикновено слизат по няколко заедно, свързани един с друг във вид на верига. Като дойдат до някое място, едни от тия духове срещат среда, която не могат да преминат и затова остават на това място. Други пък успяват да преминат тази среда и слизат по-надолу. Като дойдат до тази среда, пак някои от духовете остават на това място, не могат да преминат тази среда, а други я преминават. Така се обяснява слизането на духовете на Земята. Значи духовете слизат винаги групово и то само до тази среда, която те могат да преодолеят. Има духове, които по никой начин не могат да преминат през гъстата среда и затова остават да живеят в по-рядка среда. По същия начин става и качването, т.е. възлизането на душите нагоре, или еволюцията им. Те пак се качват групово, при което едни успяват да преминат по-рядката среда, а други не могат да я преминат. Всяка душа спира там, додето тя може да преодолее средата, която се изпречва на пътя Ă. Така се образува непрекъсната верига от души и духове, които се намират на различна степен на развитие. (138, с. 10)
Ще ми възразите, че в Новото учение всичко е добро, само да не се говори за прераждането. Значи, злото е в прераждането. Казано е: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Това значи прераждане! На Земята се раждаме и живеем. Щом се оттеглим от земния живот и влезем в Божествения свят, ние умираме. Значи, на физическия свят човек умира, а се ражда в Божествения свят. Като поживее известно време там, той слиза на Земята. Сега става обратното: той умира за Божествения свят, а се ражда на физическия. Който не разбира този закон, пита: „Може ли дух да се преражда?“ Духът не се преражда, но се вселява – минава от една форма в друга. Духът се явява в разни епохи и времена, за да научи великия закон на Битието, да разбере, че Вселената е велико, обективно училище. Всички души – малки и големи, минават през това училище. Като свърши земната наука, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи. (137, с. 198) 
